Apr 1, 2006, 12:00 PM

ЗА МЕНЕ, МАЙКО, СЕ МОЛИ...

  Poetry
1.1K 0 17

За мене, майко, се моли...


Не ме съди сурово, вече нося своя кръст
и пътя с тръни и бодли аз сам поех,
не ме кори, на устните сложи ти пръст,
мълчи, те моля, самичък се проклех...

Не вдигай своята ръка правдива,
не хвърляй упреци и тежки думи,
че всеки укор смъртно се забива -
в душата зеят дупки от куршуми...

Не ми прощавай с поглед милостив,
на себе си щом аз не бих простил,
за мене, майко, само се моли,
за грешника, сърцето ти ранил...


29.03.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно е!!! Браво! Незнам какво повече да кажа - толкова силно го почувствах...
  • Много сила извира от това стихотворение...и да си призная леееко се насълзих...
  • Нели,благодаря ти от сърце!Искрено се радвам,че стихотворението те е докоснало,че си го почувствала!
  • Без дъх останах. Голямо майсторство е да пишеш в лице от другия пол Мисля че така много добре си постигнала ефекта-подчертала си майчината нежност и голямото майчино сърце. Давай в същия дух
  • Искрено ви благодаря!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....