19 февр. 2010 г., 21:40

За мене си

852 0 5


Докосната от слънчевата ти ръка,
потънах в облак от нежност.
Дъхът ти - хладен морски бриз,
  бавно подпали страстта ми.

Светлина бликаше от очите,
откраднах да стопля нощта си.
Силата ти - дълбока мрежа от корени,
посях един в страха си.

Името ти - заглавие на тежка песен,
фонът на моите мисли...
Създай от мене съвършенство,
художник на съдбата ми ти си!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на теб, Ар!
    Всичко казано ще ми е от полза!
    Не веднъж съм казвала, че откривам грешките си... Особено в ритмичността на текста. Често липсва!
    Надявам се, че с времето поне част от дефектите ще се поизгладят.
    Писането за мен е ново! Никога през живота си не съм изразявала емоции по този начин. Всичко започна преди два месеца, когато в един сайт довърших чужда мисъл, абсолютно първосигнално... Имаше коментари, че може би ми се отдава. Така реших да пробвам!
  • Ив, благодаря за посещението! Честта е изцяло моя!
    За стила, не знам...
    Определя го настроението ми! Амплитудата му е голяма! Когато прочета нещо мое, по-старо, се питам дали наистина съм го писала аз! Трудна задача ми поставяш, почти невъзможна!
    А може би, просто нямам стил...
  • Oпределено имаш попадения, Стели, но определи в какъв стил ще пишеш...Поздрав!
  • Създай от мене съвършенство,
    художник на съдбата ми ти си!
    Поздравления, Стели!
  • Хареса ми!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...