19 февр. 2010 г., 21:40
За мене си
Докосната от слънчевата ти ръка,
потънах в облак от нежност.
Дъхът ти - хладен морски бриз,
бавно подпали страстта ми.
Светлина бликаше от очите,
откраднах да стопля нощта си.
Силата ти - дълбока мрежа от корени,
посях един в страха си.
Името ти - заглавие на тежка песен,
фонът на моите мисли...
Създай от мене съвършенство,
художник на съдбата ми ти си!
© Стеляна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ив, благодаря за посещението! Честта е изцяло моя!
За стила, не знам...
Определя го настроението ми! Амплитудата му е голяма! Когато прочета нещо мое, по-старо, се питам дали наистина съм го писала аз! Трудна задача ми поставяш, почти невъзможна!
А може би, просто нямам стил... -
Oпределено имаш попадения, Стели, но определи в какъв стил ще пишеш...Поздрав!
-
Създай от мене съвършенство,
художник на съдбата ми ти си!
Поздравления, Стели! -
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Всичко казано ще ми е от полза!
Не веднъж съм казвала, че откривам грешките си... Особено в ритмичността на текста. Често липсва!
Надявам се, че с времето поне част от дефектите ще се поизгладят.
Писането за мен е ново! Никога през живота си не съм изразявала емоции по този начин. Всичко започна преди два месеца, когато в един сайт довърших чужда мисъл, абсолютно първосигнално... Имаше коментари, че може би ми се отдава. Така реших да пробвам!