19.02.2010 г., 21:40

За мене си

845 0 5


Докосната от слънчевата ти ръка,
потънах в облак от нежност.
Дъхът ти - хладен морски бриз,
  бавно подпали страстта ми.

Светлина бликаше от очите,
откраднах да стопля нощта си.
Силата ти - дълбока мрежа от корени,
посях един в страха си.

Името ти - заглавие на тежка песен,
фонът на моите мисли...
Създай от мене съвършенство,
художник на съдбата ми ти си!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на теб, Ар!
    Всичко казано ще ми е от полза!
    Не веднъж съм казвала, че откривам грешките си... Особено в ритмичността на текста. Често липсва!
    Надявам се, че с времето поне част от дефектите ще се поизгладят.
    Писането за мен е ново! Никога през живота си не съм изразявала емоции по този начин. Всичко започна преди два месеца, когато в един сайт довърших чужда мисъл, абсолютно първосигнално... Имаше коментари, че може би ми се отдава. Така реших да пробвам!
  • Ив, благодаря за посещението! Честта е изцяло моя!
    За стила, не знам...
    Определя го настроението ми! Амплитудата му е голяма! Когато прочета нещо мое, по-старо, се питам дали наистина съм го писала аз! Трудна задача ми поставяш, почти невъзможна!
    А може би, просто нямам стил...
  • Oпределено имаш попадения, Стели, но определи в какъв стил ще пишеш...Поздрав!
  • Създай от мене съвършенство,
    художник на съдбата ми ти си!
    Поздравления, Стели!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...