8 мар. 2011 г., 07:53

За мене - Вечната

1.3K 0 17

Часовникът – жесток играч хазартен,

на зар залага нашите съдби!

И всеки такт – печален звън камбанен,

в сърцето ми отеква и боли...

 

Минутите му – сребърни монетки,

подхвърлени към сини небеса

на времето от тракащите клетки,

но аз ги вплитам в моята коса.

 

Изплащам с тях съдбата си нелека,

потайно ги прикривам с черен креп –

за да направя сребърна пътека,

която ще ме заведе при теб...

 

И като старо вино отлежало,

ще те опия с южен аромат!

Животът ще започне отначало

и по-добър ще стане този свят!

 

Мълчи! Недей разпитва сетивата –

видение ли съм, спомен или сън,

за теб ще съм вселена непозната,

на сребърна камбана сладък звън!

 

Доброто вино, с мъдрост недопита

ще ти разкаже приказка една –

за тайната,все още не открита,

за тайната на Вечната Жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...