ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3098
8.03.2011 г., 7:53 ч.

За мене - Вечната 

  Поезия » Философска
1127 0 17

Часовникът – жесток играч хазартен,

на зар залага нашите съдби!

И всеки такт – печален звън камбанен,

в сърцето ми отеква и боли...

 

Минутите му – сребърни монетки,

подхвърлени към сини небеса

на времето от тракащите клетки,

но аз ги вплитам в моята коса.

 

Изплащам с тях съдбата си нелека,

потайно ги прикривам с черен креп –

за да направя сребърна пътека,

която ще ме заведе при теб...

 

И като старо вино отлежало,

ще те опия с южен аромат!

Животът ще започне отначало

и по-добър ще стане този свят!

 

Мълчи! Недей разпитва сетивата –

видение ли съм, спомен или сън,

за теб ще съм вселена непозната,

на сребърна камбана сладък звън!

 

Доброто вино, с мъдрост недопита

ще ти разкаже приказка една –

за тайната,все още не открита,

за тайната на Вечната Жена!

© Ваня Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??