8.03.2011 г., 7:53

За мене - Вечната

1.3K 0 17

Часовникът – жесток играч хазартен,

на зар залага нашите съдби!

И всеки такт – печален звън камбанен,

в сърцето ми отеква и боли...

 

Минутите му – сребърни монетки,

подхвърлени към сини небеса

на времето от тракащите клетки,

но аз ги вплитам в моята коса.

 

Изплащам с тях съдбата си нелека,

потайно ги прикривам с черен креп –

за да направя сребърна пътека,

която ще ме заведе при теб...

 

И като старо вино отлежало,

ще те опия с южен аромат!

Животът ще започне отначало

и по-добър ще стане този свят!

 

Мълчи! Недей разпитва сетивата –

видение ли съм, спомен или сън,

за теб ще съм вселена непозната,

на сребърна камбана сладък звън!

 

Доброто вино, с мъдрост недопита

ще ти разкаже приказка една –

за тайната,все още не открита,

за тайната на Вечната Жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...