8.03.2011 г., 7:53

За мене - Вечната

1.3K 0 17

Часовникът – жесток играч хазартен,

на зар залага нашите съдби!

И всеки такт – печален звън камбанен,

в сърцето ми отеква и боли...

 

Минутите му – сребърни монетки,

подхвърлени към сини небеса

на времето от тракащите клетки,

но аз ги вплитам в моята коса.

 

Изплащам с тях съдбата си нелека,

потайно ги прикривам с черен креп –

за да направя сребърна пътека,

която ще ме заведе при теб...

 

И като старо вино отлежало,

ще те опия с южен аромат!

Животът ще започне отначало

и по-добър ще стане този свят!

 

Мълчи! Недей разпитва сетивата –

видение ли съм, спомен или сън,

за теб ще съм вселена непозната,

на сребърна камбана сладък звън!

 

Доброто вино, с мъдрост недопита

ще ти разкаже приказка една –

за тайната,все още не открита,

за тайната на Вечната Жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...