29 авг. 2007 г., 18:46

За миг помислих, че си ти 

  Поэзия
888 0 17
За миг помислих, че си ти
 

За миг помислих, че си ти.
Оказа се, че вятърът решил да се шегува.
Целуна ме по устните тъй  както ти,
тъй както само ти целуваш.

За миг помислих, че си ти.
За миг забравих колко си далеч.
В просъница на вятъра се доверих,
събудих се, пронизан с меч.

В ръката ми - не твоята ръка,
а бяла, още неизписана хартия.
Пореден опит чрез слова
от себе си да те изтрия.

Пресъхва изворът словесен
и все по-голи ще са римите.
По стиховете ми ръжда и плесен,
а теб все още в мене ИМА ТЕ.

© Калоян Кънев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??