29 ago 2007, 18:46

За миг помислих, че си ти 

  Poesía
932 0 17
За миг помислих, че си ти
 

За миг помислих, че си ти.
Оказа се, че вятърът решил да се шегува.
Целуна ме по устните тъй  както ти,
тъй както само ти целуваш.

За миг помислих, че си ти.
За миг забравих колко си далеч.
В просъница на вятъра се доверих,
събудих се, пронизан с меч.

В ръката ми - не твоята ръка,
а бяла, още неизписана хартия.
Пореден опит чрез слова
от себе си да те изтрия.

Пресъхва изворът словесен
и все по-голи ще са римите.
По стиховете ми ръжда и плесен,
а теб все още в мене ИМА ТЕ.

© Калоян Кънев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??