14 нояб. 2014 г., 22:03

За мойта медицина 

  Поэзия » Философская
1007 0 1

 

За мойта медицина

Аз цял живот със болести воювах,

но себе си не отървах от тях...

И все на многознайко се преструвах,

но с триковете само не успях!...

 

Завърших "Павловската медицина",

в която болестите са рефлекс...

Но славата ù много бързо мина...

Оказа се, че те са сложна смес!

 

Че даже клетката е нещо сложно,

с органели разни, с пипалца...

Да ги изучим днес е невъзможно...

Загадка се червените телца?!

 

Ще влезем ли в душата на човека,

ще вникнем ли и в генния строеж,

ще разгадаеме ли тъмните пътеки,

или ний дълго пак ще ходим пеш?!

 

О, още толкова неща не знаем...

Все още във началото стоим!

И само в хипотези се мотаем,

макар от труд и в нощите не спим...

 

Какви ли ни загадки се откриха...

Не ни помага старият подход!

Какви ли не лекарства се откриха,

но пак е болен нашият народ!

 

Не си ли в час, нещата не следиш ли,

ще те подгони времето с остен...

Едни от нас далече са отишли,

а други пъплим, докато умрем!


© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за стихотворението, Христо. Съдържанието е искрено, отразява реално нещата и ми харесват поетичните елементи. Ще си позволя само да добавя нещо, а именно: Това стихотворение бих го завърщил с една положителна надежда за бъдещето на Медицината.
Предложения
: ??:??