14.11.2014 г., 22:03

За мойта медицина

1.2K 0 1

 

За мойта медицина

Аз цял живот със болести воювах,

но себе си не отървах от тях...

И все на многознайко се преструвах,

но с триковете само не успях!...

 

Завърших "Павловската медицина",

в която болестите са рефлекс...

Но славата ù много бързо мина...

Оказа се, че те са сложна смес!

 

Че даже клетката е нещо сложно,

с органели разни, с пипалца...

Да ги изучим днес е невъзможно...

Загадка се червените телца?!

 

Ще влезем ли в душата на човека,

ще вникнем ли и в генния строеж,

ще разгадаеме ли тъмните пътеки,

или ний дълго пак ще ходим пеш?!

 

О, още толкова неща не знаем...

Все още във началото стоим!

И само в хипотези се мотаем,

макар от труд и в нощите не спим...

 

Какви ли ни загадки се откриха...

Не ни помага старият подход!

Какви ли не лекарства се откриха,

но пак е болен нашият народ!

 

Не си ли в час, нещата не следиш ли,

ще те подгони времето с остен...

Едни от нас далече са отишли,

а други пъплим, докато умрем!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за стихотворението, Христо. Съдържанието е искрено, отразява реално нещата и ми харесват поетичните елементи. Ще си позволя само да добавя нещо, а именно: Това стихотворение бих го завърщил с една положителна надежда за бъдещето на Медицината.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...