Nov 14, 2014, 10:03 PM

За мойта медицина

1.2K 0 1

 

За мойта медицина

Аз цял живот със болести воювах,

но себе си не отървах от тях...

И все на многознайко се преструвах,

но с триковете само не успях!...

 

Завърших "Павловската медицина",

в която болестите са рефлекс...

Но славата ù много бързо мина...

Оказа се, че те са сложна смес!

 

Че даже клетката е нещо сложно,

с органели разни, с пипалца...

Да ги изучим днес е невъзможно...

Загадка се червените телца?!

 

Ще влезем ли в душата на човека,

ще вникнем ли и в генния строеж,

ще разгадаеме ли тъмните пътеки,

или ний дълго пак ще ходим пеш?!

 

О, още толкова неща не знаем...

Все още във началото стоим!

И само в хипотези се мотаем,

макар от труд и в нощите не спим...

 

Какви ли ни загадки се откриха...

Не ни помага старият подход!

Какви ли не лекарства се откриха,

но пак е болен нашият народ!

 

Не си ли в час, нещата не следиш ли,

ще те подгони времето с остен...

Едни от нас далече са отишли,

а други пъплим, докато умрем!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за стихотворението, Христо. Съдържанието е искрено, отразява реално нещата и ми харесват поетичните елементи. Ще си позволя само да добавя нещо, а именно: Това стихотворение бих го завърщил с една положителна надежда за бъдещето на Медицината.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...