Последните няколко Коледи
не бях така развълнувана,
все едно непознати полети -
безразлични и сякаш сънувах ги.
Беше време, когато и аз ги обичах -
светли празници, носих ги в себе си.
По детски и малко наивно надничах,
очаквайки доброто на прага си.
На снега и замръзнали в краски прозорци
се радвах, милеех, щастлива бях да ги видя.
Даже мъждукащи светлинки и украси,
по къщурките в бялото сгушени.
Обичах ги!
Какво ми се случи от там нататък?
Какво ме обърна в това безразличие?
Търся го - малко парченце остатък,
помогнете ми, няма наличие!
© Веселина Стаева Все права защищены