29 нояб. 2014 г., 21:29

За мрачните Коледи

461 0 0

Последните няколко Коледи

не бях така развълнувана,

все едно непознати полети - 

безразлични и сякаш сънувах ги.
Беше време, когато и аз ги обичах - 

светли празници, носих ги в себе си.

По детски и малко наивно надничах,

очаквайки доброто на прага си.
На снега и замръзнали в краски прозорци

се радвах, милеех,  щастлива бях да ги видя.

Даже мъждукащи светлинки и украси,

по къщурките в бялото сгушени. 
Обичах ги!
Какво ми се случи от там нататък?

Какво ме обърна в това безразличие?

Търся го - малко парченце остатък,

помогнете ми, няма наличие!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Стаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...