За мрачните Коледи

Последните няколко Коледи

не бях така развълнувана,

все едно непознати полети - 

безразлични и сякаш сънувах ги.
Беше време, когато и аз ги обичах - 

светли празници, носих ги в себе си.

По детски и малко наивно надничах,

очаквайки доброто на прага си.
На снега и замръзнали в краски прозорци

се радвах, милеех,  щастлива бях да ги видя.

Даже мъждукащи светлинки и украси,

по къщурките в бялото сгушени. 
Обичах ги!
Какво ми се случи от там нататък?

Какво ме обърна в това безразличие?

Търся го - малко парченце остатък,

помогнете ми, няма наличие!