8 апр. 2017 г., 00:08

За мушитрънчето тъгувам нощем

404 1 1

За мушитрънчето тъгувам нощем,

не толкова за щурия щурец.

Бродира ми сърцето с остри нокти,

натрапчив сън за трънния венец.

За него ми е жал. Не ми е работа,

дори не бива да упреквам Бог -

но нека вдъхне възкресение

на птичето да полети възбог.

Но знам, не бива. Има ред и граници

дори на милозливост и сълза.

Без участта на мушитрънчето -

печална и възторжена,

ще оглушее и вселената от тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...