8 abr 2017, 0:08

За мушитрънчето тъгувам нощем 

  Poesía » Filosófica
213 1 1

За мушитрънчето тъгувам нощем,

не толкова за щурия щурец.

Бродира ми сърцето с остри нокти,

натрапчив сън за трънния венец.

За него ми е жал. Не ми е работа,

дори не бива да упреквам Бог -

но нека вдъхне възкресение

на птичето да полети възбог.

Но знам, не бива. Има ред и граници

дори на милозливост и сълза.

Без участта на мушитрънчето -

печална и възторжена,

ще оглушее и вселената от тишина.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??