За мушитрънчето тъгувам нощем

8.04.2017 г., 0:08 ч.

Поезия » Философска

209 1 1

За мушитрънчето тъгувам нощем,

не толкова за щурия щурец.

Бродира ми сърцето с остри нокти,

натрапчив сън за трънния венец.

За него ми е жал. Не ми е работа,

дори не бива да упреквам Бог -

но нека вдъхне възкресение

на птичето да полети възбог.

Но знам, не бива. Има ред и граници

дори на милозливост и сълза.

Без участта на мушитрънчето -

печална и възторжена,

ще оглушее и вселената от тишина.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.