За мъжете, на които не се прощава

Седиш пред мен и си празен. 
Чупиш пръсти притеснено. 
Изглеждаш ми подразнен 
с изражение вкаменено. 

Кажи какво те мъчи?
Навярно мога да помогна. 
Искаш да ме поизмъчиш? 
Очаквайки да се трогна? 

Печеш ме вече час на бавен огън. 
Искаш всичко да ти кажа. 
Търсиш камъка подводен. 
В изражението ти лъха омраза. 

-Хей, поспри се вече.-  
Реввам през сълзи аз. 
- Какво като си бил далече?-  
Не съм изпаднала в екстаз. 

Но ти не вярваш 
и подли думи хвърляш. 
Запалваш си цигара, 
после я изхвърляш. 

Очакваш нещо да ти кажа. 
А аз мълча смутена. 
Искаш да се самонакажа
или от теб да съм отчуждена? 

Протягаш пръсти за сетния фас. 
В очите ти ярост се изписва. 
Обръщаш ръката си и... Фрас! 
През лицето ми минава плесница. 

Рухват сълзите отново
друг живот си избрах. 
Не този, мили Жоро, 
а вярвах, че имаме шанс.