За мъжките момичета
Злободневни въпроси
под ревера си носим
и въртим ли, въртим до безкрай ритуала...
В кръговрата опоскан,
с камънаци и троскот,
и плевим, и вършеем по мъжки в премала.
Като стожери здрави,
повишени в коравост,
с нафталин запечатваме старите рокли.
Не живеем лукаво,
достолепни по право,
с грим не крием небето в очите си мокри.
А са мокри, защото
под ръба на окото,
всяко мъжко момиче е плачеща язва.
Под суровото мото
да пребори живота,
свойто женско начало жестоко наказва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Нарлиева Все права защищены
👍
