За надеждата...
Захвърлена сред беснеещ океан
на надеждата ми птицата свенлива,
изпратих я със поглед замечтан,
земя да търси, сред водата дива...
Притихнал, чакам я на моя праг.
Не се завърна... Със слънцето залезна...
Дали е стигнала жадуван бряг
или е мъртва сред бушуващата бездна?...
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
Поздрав!