29 мая 2008 г., 18:19

За надеждата... 

  Поэзия » Философская
961 0 27
 

        За надеждата...

 

 

Захвърлена сред беснеещ океан

на надеждата ми птицата свенлива,

изпратих я със поглед замечтан,

земя да търси, сред водата дива...

 

 

Притихнал, чакам я на моя праг.

Не се завърна... Със слънцето залезна...

Дали е стигнала жадуван бряг

или е мъртва сред бушуващата бездна?...

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз съм така напоследък- надявам се надеждата да е жива!
    Поздрав!
  • Дълбочината на чувствата и емоциите ти е завладяваща! Прегръдки, приятелю!!!
  • Не допускай да умре! Възкреси я!
  • Нали тя умира последна?Чакай!
  • Връша се, Агоп! Връща се!
    Поздрави!
  • О, не!
    Забавила се е, а ти я чакай - ще долети при теб!
    Комплименти, Вълчо!
  • Много,много хубав стих!
    поздрав!
  • Невероятно!!!Поздрав!
  • Надеждата никога не умира, Вълчо...та нали с нея и ние ще умрем! Ще дойде, почакай я още малкоПрекрасен си както винагиПоздрав!
  • Погълната от дивата вода надежда...
    Може би на някого се случва и така.
    Всъщност да, случва се и тогава наистина е бездна.
    Спомних си някого, който я беше изгубил и погледът му беше безкрайно празен, а беше само на 27. Стоеше и гледаше в една точка.
    Къде ме върна, Вълчо...
    Но тази в стиха не е изгубена, щом я има думата "дали".

  • Жива е приятелю - та нали тя е тази, която ще умре последна... чак след нас!
  • Не! Не е мъртва!
    Тя не умира!
    Поздрави, Вълчо!
  • Тя...Надеждата е птица...
    но никога не отлита от нас...до последно...
    понякога...отлита вярата ни в надеждата...
    твоите стихове преобръщат душата ми...замислят ме...
    прегръщам те с обич, приятелю...
  • Някой беше казал: Аз съм такъв за какъвто се смятам.
    Така,че Вълчо, бъди сигорен - ще се върне!
    С топла прегръдка за теб: Джуди
    и благодаря.
  • А понякога самият бряг се оказва бездна...
  • то само океанът да беше проблемът... толкова ловци дебнат и са заредили пушки да пречукат твоята птица... а има и безброй други птици които излизат от теб самия и страстно преследват надеждата докато не я смачкат в нокти... ти понякога се хвърляш пред нея да я предпазиш и преведеш поне до половината път... но просто биваш разкъсан... и няма кой да я чака ... успяла да намери брод или не...
  • Ти, Вълчо, решаваш за думичките в следващия куплет:

    Дали е стигнала жадуван бряг
    или е мъртва сред бушуващата бездна?...

    НАДЕЖДАТА..
  • Тя надеждата нали последна умирала. Сигурно е стигнала брега жадуван и почива, за да се върне при теб и да те поведе натам... Твоя бряг те очаква сред вълните. Знам - ще го откриеш! Надеждата е с теб.
  • нали знаеш, че тя винаги е жива! поздрав!
  • Много готино-поздрави!
  • Прекрасно!!!
    Много, много хубаво!!!
    Поздравления!!!
  • "...на надеждата ми птицата свенлива"
    Поздравления! За надеждата!
  • Щом я чакаш с копнеж, ще се върне!
    Вярвай, Вълчо!
  • Дано се върне!
    Без нея е много, много тъжно!
    Поздрав!
  • ще
  • така е Ласка,така е...
    но в Библията птицата се връща...
    дано се върне и сега!!!
  • Ще дойде с утрото.
    Поздравления!

    Този път не си споменал филм,
    но стихът ти ме препрати към Ноевия ковчег.


Предложения
: ??:??