С лъвски скок надскочи всяко време,
величествената ти порода е изчезнал вид,
като безумната ти дързост, няма друга,
и тази смелост, няма вече днес!
В знак на почит, главите сме навели,
но не това ти искал си от нас,
сега падаме за тебе на колене,
но тази поза, не би желал,
дори в признателност към теб!
Уж дишаме от този същи въздух,
от който дишал си и ти,
но явно, само го хабиме, ...