за нас...
По старата потъпкана пътека
аз и ти сами вървим.
Гори в нас все старата надежда,
че ще простим и продължим.
Сега сме аз и ти, сами в света,
но кръговратът продължава, невъзмутим!
А край нас ураган от чувства.
Вървим, премисляме, мълчим.
Не забелязваме дори дъжда,
за предишните целувки разплакан.
Каза - не ме виниш за изневярата,
светът във мен е толкова объркан.
Прекалено горд ли си за откровения,
че всъщност не си бил по-съкрушен.
Нали бях за теб любов бленувана,
сега изглеждаш безразличен...
Не остана ли въглен жар в твоята душа,
или те оставих напълно празен, ограбен.
Нямаш вече сили да се влюбиш в любовта,
оставила те наранен, клон прекършен.
Сливаше два свята старата магия,
сега е само плач неизплакан,
разбит блян,
изстинал плам
и тази вечна надежда
за втори дубъл от горчиво-сладката тъга...
П.С.:Аз и ти завинаги,напук на болката! (10.02.2007)
аз и ти сами вървим.
Гори в нас все старата надежда,
че ще простим и продължим.
Сега сме аз и ти, сами в света,
но кръговратът продължава, невъзмутим!
А край нас ураган от чувства.
Вървим, премисляме, мълчим.
Не забелязваме дори дъжда,
за предишните целувки разплакан.
Каза - не ме виниш за изневярата,
светът във мен е толкова объркан.
Прекалено горд ли си за откровения,
че всъщност не си бил по-съкрушен.
Нали бях за теб любов бленувана,
сега изглеждаш безразличен...
Не остана ли въглен жар в твоята душа,
или те оставих напълно празен, ограбен.
Нямаш вече сили да се влюбиш в любовта,
оставила те наранен, клон прекършен.
Сливаше два свята старата магия,
сега е само плач неизплакан,
разбит блян,
изстинал плам
и тази вечна надежда
за втори дубъл от горчиво-сладката тъга...
П.С.:Аз и ти завинаги,напук на болката! (10.02.2007)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Атанасова Все права защищены
