2 февр. 2011 г., 15:51

За Него

1.3K 1 0

Седя и гледам телефона тъжно,
само Неговото позвъняване ми е нужно.
Ето, звъни и сърцето ми започва да подскача,
но щом не е Той... иде ми да заплача.

Защо ли ми бе да се влюбя,
а сега не мога да го загубя.
Ще ме боли, ако го оставя,
затова не мога да го направя.

Искам да спра с цялата тази лудост,
но как да устоя на неговата хубост.
Усмивката му топи всички ледове,
когато е до мен, нямам грижи, нито ядове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...