Седя и гледам телефона тъжно,
само Неговото позвъняване ми е нужно.
Ето, звъни и сърцето ми започва да подскача,
но щом не е Той... иде ми да заплача.
Защо ли ми бе да се влюбя,
а сега не мога да го загубя.
Ще ме боли, ако го оставя,
затова не мога да го направя.
Искам да спра с цялата тази лудост,
но как да устоя на неговата хубост.
Усмивката му топи всички ледове,
когато е до мен, нямам грижи, нито ядове.
© Вики Найденова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
