Седя и гледам телефона тъжно,
само Неговото позвъняване ми е нужно.
Ето, звъни и сърцето ми започва да подскача,
но щом не е Той... иде ми да заплача.

Защо ли ми бе да се влюбя,
а сега не мога да го загубя.
Ще ме боли, ако го оставя,
затова не мога да го направя.

Искам да спра с цялата тази лудост,
но как да устоя на неговата хубост.
Усмивката му топи всички ледове,
когато е до мен, нямам грижи, нито ядове.