Не съм сломена още.
Нищо, че сърцето ми кърви.
Дори да плача нощем,
искам пак да си вървиш.
Аз ще те преболедувам,
след всички рани, дето си нанесъл.
Но знай, че ако дявол съществува,
заклевам се, би те харесал!
И записки дори е водил,
когато гледал те е с мен.
И колко долно си подходил,
оставил си го впечатлен.
Срещу теб се боря, сиреч злото.
Създавам си имунитет
и силна съм, защото
не мразя себе си, нито теб.
Защото лошото разяжда,
от теб го разбрах.
Сега се прераждам
и нов свят видях.
Не ти се сърдя, болният си ти.
На мене леко ми е,
дишам.
И след всичко минало открих,
че поне научи ме
как не трябва
да обичам.
© Диляна Георгиева Все права защищены