Mar 16, 2016, 7:52 AM

За него

  Poetry » Love
856 0 1

Не съм сломена още.
Нищо, че сърцето ми кърви.
Дори да плача нощем,
искам пак да си вървиш.

 

Аз ще те преболедувам,
след всички рани, дето си нанесъл.
Но знай, че ако дявол съществува,
заклевам се, би те харесал!

 

И записки дори е водил,
когато гледал те е с мен.
И колко долно си подходил,
оставил си го впечатлен.

 

Срещу теб се боря, сиреч злото.
Създавам си имунитет
и силна съм, защото
не мразя себе си, нито теб.

 

Защото лошото разяжда,
от теб го разбрах.
Сега се прераждам
и нов свят видях.

 

Не ти се сърдя, болният си ти.
На мене леко ми е,

дишам.
И след всичко минало открих,
че поне научи ме
как не трябва
да обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...