Mar 16, 2016, 7:52 AM

За него

  Poetry » Love
857 0 1

Не съм сломена още.
Нищо, че сърцето ми кърви.
Дори да плача нощем,
искам пак да си вървиш.

 

Аз ще те преболедувам,
след всички рани, дето си нанесъл.
Но знай, че ако дявол съществува,
заклевам се, би те харесал!

 

И записки дори е водил,
когато гледал те е с мен.
И колко долно си подходил,
оставил си го впечатлен.

 

Срещу теб се боря, сиреч злото.
Създавам си имунитет
и силна съм, защото
не мразя себе си, нито теб.

 

Защото лошото разяжда,
от теб го разбрах.
Сега се прераждам
и нов свят видях.

 

Не ти се сърдя, болният си ти.
На мене леко ми е,

дишам.
И след всичко минало открих,
че поне научи ме
как не трябва
да обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...