16.03.2016 г., 7:52

За него

844 0 1

Не съм сломена още.
Нищо, че сърцето ми кърви.
Дори да плача нощем,
искам пак да си вървиш.

 

Аз ще те преболедувам,
след всички рани, дето си нанесъл.
Но знай, че ако дявол съществува,
заклевам се, би те харесал!

 

И записки дори е водил,
когато гледал те е с мен.
И колко долно си подходил,
оставил си го впечатлен.

 

Срещу теб се боря, сиреч злото.
Създавам си имунитет
и силна съм, защото
не мразя себе си, нито теб.

 

Защото лошото разяжда,
от теб го разбрах.
Сега се прераждам
и нов свят видях.

 

Не ти се сърдя, болният си ти.
На мене леко ми е,

дишам.
И след всичко минало открих,
че поне научи ме
как не трябва
да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...