29 окт. 2017 г., 00:31

За него

667 1 6

Когато я създаваше поетът,
изникна аромат на лято
и в дъхавите листи на букети
цъфтеше в зимата тревата.
Докосват римите с мастило,
откраднато от светъл миг
в сричките игриви скрило
споменът за свиден лик.
И ето, идва чаканата среща,
разминала мечтите до сега.
В секунда пламенно-гореща
по вените тече нега...
Изгарят чувствата предишни
в новата минута на летеж.
Старите крила излишни
счупи ги парлив копнеж.
Новите са леки, белокрили,
отърсени от стари грехове,
мъка и горчилка скрили
зад срутените, измамни светове.
Надежда новите възражда
за споделеност, щастие и мир.
Една планета нова ражда
безкрая в неспокойният всемир...
Когато я създаваше поетът
не спря луната да блести.
И звездно - виолетови полета
запяха с мълчаливите щурци.
А тя е толкова различна...
залез кървав в ней гори
и в сянката на есента лирична
за него се разлиства и цъфти... <3

 

26.10.2017 г.
Бадемов Цвят

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Mimi Ivanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...