29.10.2017 г., 0:31

За него

664 1 6

Когато я създаваше поетът,
изникна аромат на лято
и в дъхавите листи на букети
цъфтеше в зимата тревата.
Докосват римите с мастило,
откраднато от светъл миг
в сричките игриви скрило
споменът за свиден лик.
И ето, идва чаканата среща,
разминала мечтите до сега.
В секунда пламенно-гореща
по вените тече нега...
Изгарят чувствата предишни
в новата минута на летеж.
Старите крила излишни
счупи ги парлив копнеж.
Новите са леки, белокрили,
отърсени от стари грехове,
мъка и горчилка скрили
зад срутените, измамни светове.
Надежда новите възражда
за споделеност, щастие и мир.
Една планета нова ражда
безкрая в неспокойният всемир...
Когато я създаваше поетът
не спря луната да блести.
И звездно - виолетови полета
запяха с мълчаливите щурци.
А тя е толкова различна...
залез кървав в ней гори
и в сянката на есента лирична
за него се разлиства и цъфти... <3

 

26.10.2017 г.
Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...