29.10.2017 г., 0:31

За него

663 1 6

Когато я създаваше поетът,
изникна аромат на лято
и в дъхавите листи на букети
цъфтеше в зимата тревата.
Докосват римите с мастило,
откраднато от светъл миг
в сричките игриви скрило
споменът за свиден лик.
И ето, идва чаканата среща,
разминала мечтите до сега.
В секунда пламенно-гореща
по вените тече нега...
Изгарят чувствата предишни
в новата минута на летеж.
Старите крила излишни
счупи ги парлив копнеж.
Новите са леки, белокрили,
отърсени от стари грехове,
мъка и горчилка скрили
зад срутените, измамни светове.
Надежда новите възражда
за споделеност, щастие и мир.
Една планета нова ражда
безкрая в неспокойният всемир...
Когато я създаваше поетът
не спря луната да блести.
И звездно - виолетови полета
запяха с мълчаливите щурци.
А тя е толкова различна...
залез кървав в ней гори
и в сянката на есента лирична
за него се разлиства и цъфти... <3

 

26.10.2017 г.
Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...