Когато я създаваше поетът,
изникна аромат на лято
и в дъхавите листи на букети
цъфтеше в зимата тревата.
Докосват римите с мастило,
откраднато от светъл миг
в сричките игриви скрило
споменът за свиден лик.
И ето, идва чаканата среща,
разминала мечтите до сега.
В секунда пламенно-гореща
по вените тече нега...
Изгарят чувствата предишни
в новата минута на летеж.
Старите крила излишни
счупи ги парлив копнеж.
Новите са леки, белокрили,
отърсени от стари грехове,
мъка и горчилка скрили
зад срутените, измамни светове.
Надежда новите възражда
за споделеност, щастие и мир.
Една планета нова ражда
безкрая в неспокойният всемир...
Когато я създаваше поетът
не спря луната да блести.
И звездно - виолетови полета
запяха с мълчаливите щурци.
А тя е толкова различна...
залез кървав в ней гори
и в сянката на есента лирична
за него се разлиства и цъфти... <3
26.10.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.