12 сент. 2018 г., 13:32

За (него)

Поэзия

778 0 1

Мрачен като небето, но в дълбоките ти очи се вижда болка .
Иска ми се да ти подам ръка и тя да се прехвърли на мен.
Не искам да те боли. Не съм такъв човек.
Бих помогнала на много хора,ако можех.

По дяволите !

Сърцето ми се къса!

А,дори не сме имали нищо общо... само си писахме..

Как е възможно това ?

Защо винаги срещаш правилните хора, когато е късно?

Защо винаги срещаш правилните хора, когато е твърде сложно?

Когато не си готов за тях ?

Защо не те срещнах по-рано?

Защо не дойде по-бързо?

Защо закъсня ?

Кой те забави?

Търсеше ли ме ?

Защо не можах да те изчакам?

Липсваше ми през цеият ми живот...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LiaNik (И.К.)

Хубаво е Иванина, но...Лирическата героиня трябва да разбира, че думите са хубави, когато се четат, защото съзнанието ни само рисува по тях, но истината зад тяхното реално проявление, може да не е такава, за каквато ние бленуваме и мечтаем. "Реалността е гадна - мечтите са супер! " - да кажа, че е скритото мото на повечето от нас, но...да кажем, че обратното е: Мечтите са нереални, а Реалността не е мечтана, но пък диша наедно с нас.
Колко много въпроси и въпроси, на които отговорът е различен всеки път и всеки сам намира начин да "изстрада" правилните отговори. Чела съм и други твои неща и личното ми мнение е, че пишеш интересно и със стаена емоция. Поздрави!

2018-09-12T14:40:06+03:00