12.09.2018 г., 13:32 ч.

За (него) 

  Поезия
355 0 1

01

Мрачен като небето, но в дълбоките ти очи се вижда болка .
Иска ми се да ти подам ръка и тя да се прехвърли на мен.
Не искам да те боли. Не съм такъв човек.
Бих помогнала на много хора,ако можех.

02

По дяволите !

Сърцето ми се къса!

А,дори не сме имали нищо общо... само си писахме..

Как е възможно това ?

03

Защо винаги срещаш правилните хора, когато е късно?

Защо винаги срещаш правилните хора, когато е твърде сложно?

Когато не си готов за тях ?

Защо не те срещнах по-рано?

Защо не дойде по-бързо?

Защо закъсня ?

Кой те забави?

Търсеше ли ме ?

Защо не можах да те изчакам?

Липсваше ми през цеият ми живот...

© Ива Гачкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е Иванина, но...Лирическата героиня трябва да разбира, че думите са хубави, когато се четат, защото съзнанието ни само рисува по тях, но истината зад тяхното реално проявление, може да не е такава, за каквато ние бленуваме и мечтаем. "Реалността е гадна - мечтите са супер! " - да кажа, че е скритото мото на повечето от нас, но...да кажем, че обратното е: Мечтите са нереални, а Реалността не е мечтана, но пък диша наедно с нас.
    Колко много въпроси и въпроси, на които отговорът е различен всеки път и всеки сам намира начин да "изстрада" правилните отговори. Чела съм и други твои неща и личното ми мнение е, че пишеш интересно и със стаена емоция. Поздрави!
Предложения
: ??:??