За него
С дъщеря ти вървим по брега,
смях и море, денят отлетя.
Хотел и вино, слънчеви дни,
но вечер усещам,как ми липсваш ти.
Гледам тераси, двойки в прегръдка,
смях, усмивки – една сладка картинка.
А аз със цигара и тишината,
А сърцето ми шепне – ела при нас, бъди до мен сега.
Липсват ми нашите шеги, закачки,
дори кавгите – малки, смешни, сладки.
Всичко това е част от деня,
с теб е завършен светът ми, с теб съм жена.
Искам така да минават дните ни всички,
със смях, със любов и грижа,трепет грижлив,вечно до теб,вечно до нас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Иванова Все права защищены