12.09.2025 г., 8:32

За него

175 0 0

С дъщеря ти вървим по брега,

смях и море, денят отлетя.

Хотел и вино, слънчеви дни,

но вечер усещам,как ми липсваш ти.

 

Гледам тераси, двойки в прегръдка,

смях, усмивки – една сладка картинка.

А аз със цигара и тишината,

А сърцето ми шепне – ела при нас, бъди до мен сега.

 

Липсват ми нашите шеги, закачки,

дори кавгите – малки, смешни, сладки.

Всичко това е част от деня,

с теб е завършен светът ми, с теб съм жена.

 

Искам така да минават дните ни всички,

със смях, със любов и грижа,трепет грижлив,вечно до теб,вечно до нас...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...