За него бях чужда...
С гръб един срещу друг - като пясъчни дюни, и някак си
търсим лице в лице да застанем с човека в света,
а обичта, що жадуват я всички, е като вируса-
търсим билка за лек, а не знаем, че в нас е била.
В къдели от тръни и пясък гнездо Самотата си свива
и сковава душите ни - неподготвени за любовта!
Светът приемал всеки за равен?! За него бях чужда,
та бе отредил ми цял куп паяжинни кълба самота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
