За нея

Седя аз в обичайната опушена и задимена яма.

 Пак съм сам, около мен пак хора няма.

Но в ъгъла видях лъч златен да седи.

Този лъч тъй светъл, този лъч бе ти!

Още във момента, в който те видях,

че те обичам страстно, веднага аз разбрах.

За да те спечеля, като глупак се аз държах

и дали ти пука, дори не разбрах.

И ето тъй чаканият ден.

В който мракът се махна сломен.

Денят, във който ми каза ,,Обичам те,,

аз си помислих "Аз също..Заричам се!"

И започна моят сън осъществен.

На крилете на феникс аз летя ощастливен.

Вече пак живея, бие пак сърцето ми.

Не е мъртво вече, живо е лицето ми.

Но ти не се чувствай изгубена в мрак.

Аз ще ти помогна, ще се въздигнеш пак.

Ще преоткрием ние ЗАЕДНО съдбите си

и НИЕ ще свържем в едно душите си.