За нея
Седя аз в обичайната опушена и задимена яма.
Пак съм сам, около мен пак хора няма.
Но в ъгъла видях лъч златен да седи.
Този лъч тъй светъл, този лъч бе ти!
Още във момента, в който те видях,
че те обичам страстно, веднага аз разбрах.
За да те спечеля, като глупак се аз държах
и дали ти пука, дори не разбрах.
И ето тъй чаканият ден.
В който мракът се махна сломен.
Денят, във който ми каза ,,Обичам те,, ...