За нея
За нея
Седя аз в обичайната опушена и задимена яма.
Пак съм сам, около мен пак хора няма.
Но в ъгъла видях лъч златен да седи.
Този лъч тъй светъл, този лъч бе ти!
Още във момента, в който те видях,
че те обичам страстно, веднага аз разбрах.
За да те спечеля, като глупак се аз държах
и дали ти пука, дори не разбрах.
И ето тъй чаканият ден.
В който мракът се махна сломен.
Денят, във който ми каза ,,Обичам те,,
аз си помислих "Аз също..Заричам се!"
И започна моят сън осъществен.
На крилете на феникс аз летя ощастливен.
Вече пак живея, бие пак сърцето ми.
Не е мъртво вече, живо е лицето ми.
Но ти не се чувствай изгубена в мрак.
Аз ще ти помогна, ще се въздигнеш пак.
Ще преоткрием ние ЗАЕДНО съдбите си
и НИЕ ще свържем в едно душите си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Петров Всички права запазени
