За нея...
Не бих могъл спокоен да сънувам,
не бих могъл от утрото, крилат,
със бодър дух денят да доденувам,
ако те нямаше на този свят.
Ако неволно някой ти посегне
и хвърли по лицето късче кал,
или пък каже, че си непотребна
веднага бих направил луд скандал.
За нея бих прокарал и пътека,
и бих и съградил в дола чешма.
От чучура водата бистра нека
да лее ромол жив за любовта.
И докато вървя, сърцето бие,
с тояжка по неравен кълдъръм,
отпреде твоят образ ще се вие
и в мене ще отеква като гръм.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
Оправи си думата хврли, изял си "ъ"-то .. 