Sep 21, 2012, 11:31 AM

За нея... 

  Poetry » Love
632 0 5

Не бих могъл спокоен да сънувам,

не бих могъл от утрото, крилат,

със бодър дух денят да доденувам,

ако те нямаше на този свят.

 

Ако неволно някой ти посегне

и хвърли по лицето късче кал,

или пък каже, че си непотребна 

веднага бих направил луд скандал.

  

За нея бих прокарал и пътека,

и бих и съградил в дола чешма.

От чучура водата бистра нека

да лее ромол жив за любовта.

 

И докато вървя, сърцето бие,

с тояжка  по неравен кълдъръм,

отпреде твоят образ ще се вие

и в мене ще отеква като гръм.

 

 

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??