За нея...
Не бих могъл спокоен да сънувам,
не бих могъл от утрото, крилат,
със бодър дух денят да доденувам,
ако те нямаше на този свят.
Ако неволно някой ти посегне
и хвърли по лицето късче кал,
или пък каже, че си непотребна
веднага бих направил луд скандал.
За нея бих прокарал и пътека,
и бих и съградил в дола чешма.
От чучура водата бистра нека
да лее ромол жив за любовта.
И докато вървя, сърцето бие,
с тояжка по неравен кълдъръм,
отпреде твоят образ ще се вие
и в мене ще отеква като гръм.
© Иван Христов All rights reserved.
Оправи си думата хврли, изял си "ъ"-то .. 