30 окт. 2016 г., 00:37

За Нея

2.1K 4 9

 

 

                                                 За Нея

 

                             Да пиша за любимата не смея,

                             ех, явно аз съм лош поет,

                             и явно да я лъжа не умея,

                             усеща всичко тя, щом малко не е в ред.

 

                             Да афиширам своята любов не искам,

                             за чувствата ми нека знае само тя

                             и само тя, когато си поиска,

                             да вземе колкото ѝ трябва на мига.

 

                             В живота ни и хубаво, и лошо

                             редяха се, това е стар закон,

                             децата ни пораснаха и някак просто,

                             разбраха за уют, любов и дом.

 

                             Аз много от съдбата не желая.

                             За всичко с нея ще се разплатя,

                             за мен е важно само с мойта „Ларина“,

                             да бъдем заедно в радост и тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Паничаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...