30.10.2016 г., 0:37

За Нея

2.1K 4 9

 

 

                                                 За Нея

 

                             Да пиша за любимата не смея,

                             ех, явно аз съм лош поет,

                             и явно да я лъжа не умея,

                             усеща всичко тя, щом малко не е в ред.

 

                             Да афиширам своята любов не искам,

                             за чувствата ми нека знае само тя

                             и само тя, когато си поиска,

                             да вземе колкото ѝ трябва на мига.

 

                             В живота ни и хубаво, и лошо

                             редяха се, това е стар закон,

                             децата ни пораснаха и някак просто,

                             разбраха за уют, любов и дом.

 

                             Аз много от съдбата не желая.

                             За всичко с нея ще се разплатя,

                             за мен е важно само с мойта „Ларина“,

                             да бъдем заедно в радост и тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Паничаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...