21 нояб. 2005 г., 18:08

За нея

1.9K 0 4
... Тръгнах към теб, вятърът силен ме бие в гърдите.
Просто не знае - аз съм любимец на бурите...:)
Поглеждам, ти се усмихваш, приканваш ме мило,
но само двамата знаем как казваш ми пак -
Чакай! Не му е дошло още времето...

Да чакам - добре, но дали ще устискам...
така те желая и търся, така... те зова.
И пак тази болка в гърдите леко ме боцка.
Не, не е това... просто аз те живея.
Просто с теб дишам и с теб бавничко крача.

................................................
.................................................

Всеки ден, когато ти си със мен, е вълшебен.
Всеки миг е бил изживян и запазен завинаги.
Те са моята радост, те са моята вяра, те...
Как само ми липсва това твое - Обичам те, скъпи!
Обичам те, мила, момиченце мое... обичам!


... и остави само болка и радости тъжни,
моя единствена и неповторима любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви..за мен стиха е просто опаковка..по важно е какво има вътре и между думите...то се усеща и вълнува, но само тези, дето имат сетива за това Нали?
  • Всеки ден , когато ти си със мен е вълшебен.
    Всеки миг е бил изживян и запазен завинаги.
    те са моята радост, те са моята вяра, те..
    Много силно!!!
  • Всеки ден , когато ти си със мен е вълшебен.
    Всеки миг е бил изживян и запазен завинаги.
    те са моята радост, те са моята вяра, те..
    Поздрави, хубав стих!
  • " Просто не знае - аз съм любимец на бурите..."
    " Не, не е това..просто аз те живея.
    Просто с теб дишам и с теб бавничко крача."

    Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...