За нищо залезът не пита,
стопява силуети здрачът.
Заглъхва песента на птица,
щурец горчиво нейде плаче.
И тайни шепне ми тревата,
от лунна светлина огряна.
С крилете на гальовен вятър
в съня ми се завръща мама...
© Вилдан Сефер Все права защищены