Raindrop (Мария)
3 0
7 апр. 2008 г., 21:14

За Орфей и неговата лира 

  Поэзия » Другая
792 0 4

Арфа тихо запя

в старата вековна гора.

Птица наоколо прелетя,

а после... всичко потъна в тишина.

Арфата отново пропя...

По пътеката горска

вървеше млад човек с лира в ръка.

И от него идеше песента.

И тя  бе тиха, звънка, лирична,

тъжна, но и мелодична.

В нея той пееше за своята истинска любов,

която бе изгубила своя живот.

Евридика - неговото цвете бяло,

сред бурени не оцеляло и умряло.

Сърцето не спира да боли,

но песента продължава да звучи.

.........

И продължава арфата да пее,

и нощем, и денем...

Но любовта продължава...

продължава да тлее,

като въглен в мъртвата пепел.

02.04.2008

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??