За Орфей и неговата лира
Арфа тихо запя
в старата вековна гора.
Птица наоколо прелетя,
а после... всичко потъна в тишина.
Арфата отново пропя...
По пътеката горска
вървеше млад човек с лира в ръка.
И от него идеше песента.
И тя бе тиха, звънка, лирична,
тъжна, но и мелодична.
В нея той пееше за своята истинска любов,
която бе изгубила своя живот.
Евридика - неговото цвете бяло,
сред бурени не оцеляло и умряло.
Сърцето не спира да боли,
но песента продължава да звучи.
.........
И продължава арфата да пее,
и нощем, и денем...
Но любовта продължава...
продължава да тлее,
като въглен в мъртвата пепел.
02.04.2008© Мария All rights reserved.
