popnikodimov (никодим попникодимов)
12 64
21 нояб. 2021 г., 21:57

За поетесите и тенисистките 

  Поэзия » Свободный стих
614 1 7

 

          ЗА ПОЕТЕСИТЕ        
        И ТЕНИСИСТКИТЕ...        
                                       
   Тя,
    тичайки,
    с малинените връхчета
    на купчинките си игриви
    рисуваше вълшебни ситни кръгчета
    по тениската си ефирна...
    И аз
    подтичвах
    встрани от корта, упорито вдишващ
    от праната да се превърна
    отново в туй, което
    бързовито егенето
    някак си от мен изстиска.
 

    ... Ами - падам си
    по тенисистките!
    И на Гришата завиждам още...
 

    Щото поетесите са доста кльощави
    откъм откровенно прями мисли:
    забулват ги в дълбокообмислена
    обезкуражаваща непревземаемост,
    искайки, макар и поетично искайки -
    непревземаемо да се отдават,
    айде, бе!...
 
    И подгоних тенисистката
    с надеждата фантастиристична,
    че непреставащото да се инати
    у мене още инатливото магаре старо
    ще успее, някак си, да й представи
    тук написаното,
    предизвикано
    от пеперудените й подкани
    на пърхащата й поличка бяла...
 

    ПП: Когато върна листчето,
    тенисистката,
    ме дари с усмивка мила,
    сякаш изговаряйки:
    Инати се, инати се -
    и не се предавай!

© никодим попникодимов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре, де - както кажеш... Жив и здрав!
  • Ееех, Дим(ч)о, не си ми бай... Ама щом си градски - да ударим някога по една... лимонаТа, де, у някое габровско кръчме. Ама без тази маска, че ме плашиш, а?...
  • Аха - в мир!... Приемам, Дим(ч)о...
  • Ами ти, Димчо, тенисистка ли си или... си знайш, че си? Падам си по тенисистките... Но не по неграмотните дето гълтат запетайки /пред никодим/. Така че, успокой се - теб ще те отмина...
  • Тенисистките са големи свежарки.
    Особено смешно е сравнението с другите....дами 😊 ако може да се направи такова
  • Това кръгче с две точици-очички и широка дъгичка-усмивчица, с кето си точкувала отношението си към стихо-шегата ми, е и малък-ГОЛЯМ извор на жизнена надежда, както и да се "думоопредели"... Здравееей, Ина! И жизнено дивей!
  • "с надеждата фантастиристична".. каквато и да е - нека да има
Предложения
: ??:??