За поетесите и тенисистките
ЗА ПОЕТЕСИТЕ
И ТЕНИСИСТКИТЕ...
Тя,
тичайки,
с малинените връхчета
на купчинките си игриви
рисуваше вълшебни ситни кръгчета
по тениската си ефирна...
И аз
подтичвах
встрани от корта, упорито вдишващ
от праната да се превърна
отново в туй, което
бързовито егенето
някак си от мен изстиска.
... Ами - падам си
по тенисистките!
И на Гришата завиждам още...
Щото поетесите са доста кльощави
откъм откровенно прями мисли:
забулват ги в дълбокообмислена
обезкуражаваща непревземаемост,
искайки, макар и поетично искайки -
непревземаемо да се отдават,
айде, бе!...
И подгоних тенисистката
с надеждата фантастиристична,
че непреставащото да се инати
у мене още инатливото магаре старо
ще успее, някак си, да й представи
тук написаното,
предизвикано
от пеперудените й подкани
на пърхащата й поличка бяла...
ПП: Когато върна листчето,
тенисистката,
ме дари с усмивка мила,
сякаш изговаряйки:
Инати се, инати се -
и не се предавай!
© никодим попникодимов All rights reserved.
