15 мая 2007 г., 10:12

За пореден път 

  Поэзия
543 0 5

Пореден чакан ден
безвъзвратно си отива
и за пореден път сломен
вярата във мен загива.


Чаках толкоз, но разбрах,
че чакането може да убива
и за пореден път аз осъзнах,
че животът болката разкрива.


А всяка мисъл, всеки стон
е пламъче на мъничка надежда,
защото в лятна нощ със ароматен дъх,
човек мечтае, животът му към по-добро да се подрежда.


А всъщност, животът кратък е, разбрах,
низ от радост и неволи,
да чакаш силно нещо, осъзнах,
е съществото в тебе да се моли...

© Петър Адамов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Значи трябва да поработя върху него а за благодарностите .. :P lichno po-dobre naistina lek den i na teb
  • тук - "защото в лятна нощ със ароматен дъх,
    човек мечтае, животът му към по-добро да се подрежда."
    и тук - "А всъщност, животът кратък е, разбрах,
    низ от радост и неволи,
    да чакаш силно нещо, осъзнах,
    е съществото в тебе да се моли..."
  • Трети стих/куплет/!!!

    Благодарностите... Лично!
    Лек ден ти желая!
  • Можеш ли да кажеш точно на кои места според теб за да мога да си взема поука и да се осъвършенствам.Благодаря
  • Добре написано!
    На места се губи ритъма!!!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??