За пореден път
Пореден чакан ден
безвъзвратно си отива
и за пореден път сломен
вярата във мен загива.
Чаках толкоз, но разбрах,
че чакането може да убива
и за пореден път аз осъзнах,
че животът болката разкрива.
А всяка мисъл, всеки стон
е пламъче на мъничка надежда,
защото в лятна нощ със ароматен дъх,
човек мечтае, животът му към по-добро да се подрежда.
А всъщност, животът кратък е, разбрах,
низ от радост и неволи,
да чакаш силно нещо, осъзнах,
е съществото в тебе да се моли...
© Петър Адамов All rights reserved.
а за благодарностите .. :P lichno po-dobre naistina 
