1 мар. 2008 г., 22:53

За последен път

922 0 0
За последен път
някой се качва на влака,
за последен път
преди началото на мрака...
Живеем в нехайна държава,
живеем си супер нехайно,
дорде не ни трясне здравата
нещастие скрито и потайно...
И трябва някой да дойде
от далечната нази чужбина
акъл да ни дава!!! Народе!!!
...
Колко жалка и грозна,
но адски истинска истина,
това е наша черта всенародна,
да живеем без много да мислиме...
за сигурността и здравето,
а за причините и виновните
някого все да обвиняваме,
а ние никога не сме виновните...
Гледам грозната картина
на изгорелите вагони,
времето ще я отмие,
но спомен дълго ще ни гони...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...