За последен път
някой се качва на влака,
за последен път
преди началото на мрака...
Живеем в нехайна държава,
живеем си супер нехайно,
дорде не ни трясне здравата
нещастие скрито и потайно...
И трябва някой да дойде
от далечната нази чужбина
акъл да ни дава!!! Народе!!!
...
Колко жалка и грозна,
но адски истинска истина,
това е наша черта всенародна,
да живеем без много да мислиме...
за сигурността и здравето,
а за причините и виновните
някого все да обвиняваме,
а ние никога не сме виновните...
Гледам грозната картина
на изгорелите вагони,
времето ще я отмие,
но спомен дълго ще ни гони...